8 ago 2005, 0:11

НЕПРИМИРИМОСТ 

  Poesía
889 0 2

 

 

За кой ли път

се свличам на колене

под кръста тежък на моята Голгота.

За кой ли път

издънва се пред мене

пътят отреден ми от живота.

И все туй огънче,

туй огънче, което

във дън душата ми се притаява.

Когато рухна и не издържа,

то жегва ме

и силица ми дава,

да се издигна пак, да се изправя

и в своя път

напред да продължа.

 

© Елизавета Дорошенко Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??