За кой ли път
се свличам на колене
под кръста тежък на моята Голгота.
За кой ли път
издънва се пред мене
пътят отреден ми от живота.
И все туй огънче,
туй огънче, което
във дън душата ми се притаява.
Когато рухна и не издържа,
то жегва ме
и силица ми дава,
да се издигна пак, да се изправя
и в своя път
напред да продължа.
© Елизавета Дорошенко All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
