За кой ли път
се свличам на колене
под кръста тежък на моята Голгота.
За кой ли път
издънва се пред мене
пътят отреден ми от живота.
И все туй огънче,
туй огънче, което
във дън душата ми се притаява.
Когато рухна и не издържа,
то жегва ме
и силица ми дава,
да се издигна пак, да се изправя
и в своя път
напред да продължа.
© Елизавета Дорошенко All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
