8.08.2005 г., 0:11 ч.

НЕПРИМИРИМОСТ 

  Поезия
881 0 2

 

 

За кой ли път

се свличам на колене

под кръста тежък на моята Голгота.

За кой ли път

издънва се пред мене

пътят отреден ми от живота.

И все туй огънче,

туй огънче, което

във дън душата ми се притаява.

Когато рухна и не издържа,

то жегва ме

и силица ми дава,

да се издигна пак, да се изправя

и в своя път

напред да продължа.

 

© Елизавета Дорошенко Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??