За кой ли път
се свличам на колене
под кръста тежък на моята Голгота.
За кой ли път
издънва се пред мене
пътят отреден ми от живота.
И все туй огънче,
туй огънче, което
във дън душата ми се притаява.
Когато рухна и не издържа,
то жегва ме
и силица ми дава,
да се издигна пак, да се изправя
и в своя път
напред да продължа.
© Елизавета Дорошенко Всички права запазени