3 nov 2012, 17:43

Непростимо

  Poesía » Civil
1.8K 0 14

Непростимо е Хора,

от години - мълчим

и сега Небосводът,

не прилича на син,

 

и не помним Героя,

а на Празник звучи,

очевидно - Достоен,

сладкогласният Хит,

 

от Любимата чалга,

в който всяко Дете,

с анатомия - Малко,

ще се срещне поне!

 

А това ли Мечтахме

и за туй ли - пък Те,

не пестяха Животец

и на Ближните - рев,

 

за да гледаме сънни,

в Единайсет - нощес

и за хана ни, Първи,

още - "Златния век",

 

а във осем, словата

на Оказал се - VIP,

да са тиха Отплата,

за деня ни - горчив

 

и наместо Творецът

безпросветен лаик,

да излезе по чехъл,

а сред нас да таим,

 

от онази Надежда,

че само ще поспре,

а унили да чезнат,

Сетивата ни днес?

 

Ала виждам Очите,

в тази гъста мъгла,

може би е Будител

и ще носи - Слова?

 

И тогава ще Светне

и ще вярвам в това,

че където е - текло,

пак ще рукне Вода!


 

Приятели - от сърце Ви благодаря, че се отбивате тук - сред думите ми! За мен е огромно удоволствие да мога да споделям емоциите си, както и тези на моите герои със всички Вас!
Публикувам и тук, във Фейсбук - освен в Откровения:

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Колев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Ви!
    Удоволствието от споделянето е взаимно!
  • Ще рукне несъмнено!
    Гласувах. Желая ти успех!
    Поздрави!
  • За теб винаги.. вече е гласувано! Успех с книгата!
  • Че са зле нещата, зле са!Благодаря Ангел!Но има надежда, вярвам в това!
  • Ангел, поздравления за гражданската позиция! Споделям идеите ти, само главните букви ми идват в повече, но навярно като автор имаш причина за това.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...