Непростимо
Непростимо е Хора,
от години - мълчим
и сега Небосводът,
не прилича на син,
и не помним Героя,
а на Празник звучи,
очевидно - Достоен,
сладкогласният Хит,
от Любимата чалга,
в който всяко Дете,
с анатомия - Малко,
ще се срещне поне!
А това ли Мечтахме
и за туй ли - пък Те,
не пестяха Животец
и на Ближните - рев,
за да гледаме сънни,
в Единайсет - нощес
и за хана ни, Първи,
още - "Златния век",
а във осем, словата
на Оказал се - VIP,
да са тиха Отплата,
за деня ни - горчив
и наместо Творецът
безпросветен лаик,
да излезе по чехъл,
а сред нас да таим,
от онази Надежда,
че само ще поспре,
а унили да чезнат,
Сетивата ни днес?
Ала виждам Очите,
в тази гъста мъгла,
може би е Будител
и ще носи - Слова?
И тогава ще Светне
и ще вярвам в това,
че където е - текло,
пак ще рукне Вода!
Приятели - от сърце Ви благодаря, че се отбивате тук - сред думите ми! За мен е огромно удоволствие да мога да споделям емоциите си, както и тези на моите герои със всички Вас!
Публикувам и тук, във Фейсбук - освен в Откровения:
© Ангел Колев All rights reserved.
