Неразбрана

4 ene 2022, 7:12

Poesía » Verso libre

529 0 3

Така боли ме, че съм неразбрана,
дори сред своите, сред близките дори.
В сърцето ми кърви жестока рана,
сърцето ми безжалостно гори.

Вторачени са в мен безброй надежди,
безброй очаквания и мечти.
Обличат ме във стъклени одежди -
като се счупят силно да боли.

На крехка плещ понасям участ
да изпълнявам чужди утопии,
а моят път завършва в пропаст,
където всичко мое се топи.

Така ще си отида - неразбрана,
сред свои чужда, а иначе душа,
и ще остане само тази рана,
забулена от вечна самота...

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

щураче (любимка)

2022-01-09T00:08:24+02:00

Пиши! А раните, без тях не може
генек (Георги Коновски)

2022-01-04T10:41:20+02:00

Приятно...
Самодива (Вики)

2022-01-04T09:10:13+02:00

Чуждите очаквания и изисквания към теб имат толкова голямо значение, колкото позволиш. Въпрос на личен избор е дали ще се съобразяваш с тях или ще живееш, както сама си избрала