Неразбрана
Така боли ме, че съм неразбрана,
дори сред своите, сред близките дори.
В сърцето ми кърви жестока рана,
сърцето ми безжалостно гори.
Вторачени са в мен безброй надежди,
безброй очаквания и мечти.
Обличат ме във стъклени одежди -
като се счупят силно да боли.
На крехка плещ понасям участ
да изпълнявам чужди утопии,
а моят път завършва в пропаст,
където всичко мое се топи.
Така ще си отида - неразбрана,
сред свои чужда, а иначе душа,
и ще остане само тази рана,
забулена от вечна самота...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христиана Александрова Все права защищены
