hrise_to (Христиана Александрова)
8 13
4 янв. 2022 г., 07:12

Неразбрана 

  Поэзия » Свободный стих
401 0 3

Така боли ме, че съм неразбрана,
дори сред своите, сред близките дори.
В сърцето ми кърви жестока рана,
сърцето ми безжалостно гори.

Вторачени са в мен безброй надежди,
безброй очаквания и мечти.
Обличат ме във стъклени одежди -
като се счупят силно да боли.

На крехка плещ понасям участ
да изпълнявам чужди утопии,
а моят път завършва в пропаст,
където всичко мое се топи.

Така ще си отида - неразбрана,
сред свои чужда, а иначе душа,
и ще остане само тази рана,
забулена от вечна самота...

© Христиана Александрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Пиши! А раните, без тях не може
  • Приятно...
  • Чуждите очаквания и изисквания към теб имат толкова голямо значение, колкото позволиш. Въпрос на личен избор е дали ще се съобразяваш с тях или ще живееш, както сама си избрала
Предложения
: ??:??