27 jul 2007, 9:08

Неразбраното "разбрано"

  Poesía
717 0 3
- Защо не спиш?! - попита ме Луната.
- Не мога. Ти отново си при мен.
И все тъй пищна... лъчезарна.
Усмивката ти!!!... Цялата съм в плен

на твоето Вълшебство! Вдъхновение
пораждаш всеки Божи път.
И как си мислиш, че ще легна!? В упование
стоя пред теб, улисана! Смехът ти

топъл, галещ! Някак си притихвам
покорна пред Величието ти аз.
С треперещи уста ще ти разкажа... тихо.
Че знам, за малко си дошла.

Признавам, в мислите те виках:
- Ела при мен... - зовях. - И остани!!!
Бъди безмълвен, некорящ ме мой приятел,
утеха, изповедник... Прегърни ме

и с майчината ласка ме стопли.
Сграбчи и отнеси тъгата ми
далеч... незнайни висини...
и погреби я там. Душата ми

да спре да страда иска. Дъжд
проля се от сълзите на безсилие.
Горчивина... Вина... Без капка дъх
ме остави!!! И ще заспя... в безвремие.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Детелина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...