detdim (Детелина)
133 1508
27 июл. 2007 г., 09:08

Неразбраното "разбрано" 

  Поэзия
586 0 3
- Защо не спиш?! - попита ме Луната.
- Не мога. Ти отново си при мен.
И все тъй пищна... лъчезарна.
Усмивката ти!!!... Цялата съм в плен

на твоето Вълшебство! Вдъхновение
пораждаш всеки Божи път.
И как си мислиш, че ще легна!? В упование
стоя пред теб, улисана! Смехът ти

топъл, галещ! Някак си притихвам
покорна пред Величието ти аз.
С треперещи уста ще ти разкажа... тихо.
Че знам, за малко си дошла.

Признавам, в мислите те виках:
- Ела при мен... - зовях. - И остани!!!
Бъди безмълвен, некорящ ме мой приятел,
утеха, изповедник... Прегърни ме

и с майчината ласка ме стопли.
Сграбчи и отнеси тъгата ми
далеч... незнайни висини...
и погреби я там. Душата ми

да спре да страда иска. Дъжд
проля се от сълзите на безсилие.
Горчивина... Вина... Без капка дъх
ме остави!!! И ще заспя... в безвремие.

© Детелина Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??