7 may 2013, 16:47

Неразделни в обич птици

507 0 0

Оставù ми кичур от косата,

твойта лека стъпка във росата.

Оставù за спомен и очите,

да се сливат вечер със звездите.

Оставù целувка сладострастна -

с нея в любовта си да порасна.

Оставù усмивка лъчезарна

в нивата ми бедна, благодарна.

Оставù сърцето в мойте шепи,

в него да погледнат всички слепи.

Оставù ми и душата твоя

тук, на улицата - на завоя.

С моята душа да тръгнат двете

и през пролет, есен, зиме, лете,

в облаците, в синури и жици

да са неразделни в обич птици!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...