Оставù ми кичур от косата,

твойта лека стъпка във росата.

Оставù за спомен и очите,

да се сливат вечер със звездите.

Оставù целувка сладострастна -

с нея в любовта си да порасна.

Оставù усмивка лъчезарна

в нивата ми бедна, благодарна.

Оставù сърцето в мойте шепи,

в него да погледнат всички слепи.

Оставù ми и душата твоя

тук, на улицата - на завоя.

С моята душа да тръгнат двете

и през пролет, есен, зиме, лете,

в облаците, в синури и жици

да са неразделни в обич птици!