May 7, 2013, 4:47 PM

Неразделни в обич птици

  Poetry » Love
508 0 0

Оставù ми кичур от косата,

твойта лека стъпка във росата.

Оставù за спомен и очите,

да се сливат вечер със звездите.

Оставù целувка сладострастна -

с нея в любовта си да порасна.

Оставù усмивка лъчезарна

в нивата ми бедна, благодарна.

Оставù сърцето в мойте шепи,

в него да погледнат всички слепи.

Оставù ми и душата твоя

тук, на улицата - на завоя.

С моята душа да тръгнат двете

и през пролет, есен, зиме, лете,

в облаците, в синури и жици

да са неразделни в обич птици!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...