May 7, 2013, 4:47 PM

Неразделни в обич птици

  Poetry » Love
510 0 0

Оставù ми кичур от косата,

твойта лека стъпка във росата.

Оставù за спомен и очите,

да се сливат вечер със звездите.

Оставù целувка сладострастна -

с нея в любовта си да порасна.

Оставù усмивка лъчезарна

в нивата ми бедна, благодарна.

Оставù сърцето в мойте шепи,

в него да погледнат всички слепи.

Оставù ми и душата твоя

тук, на улицата - на завоя.

С моята душа да тръгнат двете

и през пролет, есен, зиме, лете,

в облаците, в синури и жици

да са неразделни в обич птици!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...