7 мая 2013 г., 16:47

Неразделни в обич птици

512 0 0

Оставù ми кичур от косата,

твойта лека стъпка във росата.

Оставù за спомен и очите,

да се сливат вечер със звездите.

Оставù целувка сладострастна -

с нея в любовта си да порасна.

Оставù усмивка лъчезарна

в нивата ми бедна, благодарна.

Оставù сърцето в мойте шепи,

в него да погледнат всички слепи.

Оставù ми и душата твоя

тук, на улицата - на завоя.

С моята душа да тръгнат двете

и през пролет, есен, зиме, лете,

в облаците, в синури и жици

да са неразделни в обич птици!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...