7 nov 2015, 0:11

Неразгадано минало 

  Poesía » Otra
537 0 4
"А потом придет она.
"Собирайся, - скажет, - пошли,
Отдай земле тело..."
Ну, а тело не допело чуть-чуть,
Ну, а телу недодали любви.
Странное дело..." 
Виктор Цой
 

Ще заприличат думите на въжен мост,
по който тишината не успява да премине,
въздишките ще носят мириса на тръгнал гост,
оставил спомените си - неразгадано минало.

 

Ще се извият мислите в безумния си танц -
спирали страст и длани, още неизстинали.
От огнената власт на лятото ще бликне хлад,
ще завали илюзия за упоени мигове...

 

Ще затрепти статичната прозрачност на небето,
премрежена от облачната влажност на очите...
Една отвъдна непонятност ще се моли да успяват
да заличават нощите изгарящата тъмнина на дните.

 

 


© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви много за вниманието и положителните отзиви! Пазете много любимите си хора и се грижете непрекъснато за тях!
    Благодаря, Белла, на мен също. "Кино" имат множество страхотни песни!
  • Чудесен стих. Адмирации Георги.
  • Много красиво стихотворение. За препрочитане. Поздравления!
  • Имаш поща!
    Напоследък проявявам странен интерес към В. Цой, а колкото до стихотворението ти... добър си!
Propuestas
: ??:??