Неразгадано минало
"А потом придет она. "Собирайся, - скажет, - пошли, Отдай земле тело..." Ну, а тело не допело чуть-чуть, Ну, а телу недодали любви. Странное дело..."
Виктор Цой
Ще заприличат думите на въжен мост,
по който тишината не успява да премине,
въздишките ще носят мириса на тръгнал гост,
оставил спомените си - неразгадано минало.
Ще се извият мислите в безумния си танц -
спирали страст и длани, още неизстинали.
От огнената власт на лятото ще бликне хлад,
ще завали илюзия за упоени мигове...
Ще затрепти статичната прозрачност на небето,
премрежена от облачната влажност на очите...
Една отвъдна непонятност ще се моли да успяват
да заличават нощите изгарящата тъмнина на дните.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Всички права запазени
