Разбърка някак целия ми свят.

Направи го на хиляди парченца.

А аз стоя сред хаоса от тях

и питам се в действителност къде съм.

Обърка ме. Направи ме различна.

Накара ме да грея и летя.

Но пада се наистина трагично,

летиш ли със хартиени крила.

И лутам се. Задавам си въпроси,

а отговорът никога не идва.

Във въздуха единствено се носи

една тъга, която ме залива.

И знам, че е безумно, че те искам.

И знам, че съм наистина глупачка.

И знам, че трябва вече да ми писне

и знам, че е безсмислено да плача.

Но слагам пак дежурната усмивка,

изтривам бързо мокрите очи.

След малко ще ме видиш и не искам

да знаеш колко много ме боли.

Да знаеш всъщност как ме нараняваш

и всеки ден по малко ме изтриваш

и всеки миг по малко ме предаваш...

Обичам те, дори да ме убиваш.