Разбърка някак целия ми свят.
Направи го на хиляди парченца.
А аз стоя сред хаоса от тях
и питам се в действителност къде съм.
Обърка ме. Направи ме различна.
Накара ме да грея и летя.
Но пада се наистина трагично,
летиш ли със хартиени крила.
И лутам се. Задавам си въпроси,
а отговорът никога не идва.
Във въздуха единствено се носи
една тъга, която ме залива. ...