exs_77 (Екатерина Спасова)
141 375
23 ene 2019, 15:11

Нередактирано 

  Poesía » Filosófica
538 1 3

Не си го представях живота така.

Не си го представях...

Със сбръчкано чело в унила ръка,

това ли остава?

 

А сутрин напролет е толкова слънчево, 

денят продължително пръска лъчи - 

затоплящи, нежни, чертаещи пътища,

показващи кой в кои да върви.

 

Не си го представях живота така.

Не си го представях...

Навръщане с твърде натежали крака,

тъгата остава...

© Екатерина Спасова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Интересно.
  • Интересен изказ и темата е хубава, много оригинално поднесена!
  • Емоция и замисленост с хубав ритъм. Изразите ми харесаха.
Propuestas
: ??:??