Нередактирано

Poesía » Filosófica

807 1 3

Не си го представях живота така.

Не си го представях...

Със сбръчкано чело в унила ръка,

това ли остава?

А сутрин напролет е толкова слънчево,

денят продължително пръска лъчи -

затоплящи, нежни, чертаещи пътища,

показващи кой в кои да върви.

Не си го представях живота така.

Не си го представях...

Навръщане с твърде натежали крака,

тъгата остава...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Bezzhichen (Безжичен)

Интересно.

2019-01-24T16:08:16+02:00
Katriona (Кети Рашева)

Интересен изказ и темата е хубава, много оригинално поднесена!

2019-01-24T16:06:01+02:00
Burns

Емоция и замисленост с хубав ритъм. Изразите ми харесаха.

2019-01-24T13:42:21+02:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0