Нередактирано

Poesía » Filosófica

814 1 3

Не си го представях живота така.

Не си го представях...

Със сбръчкано чело в унила ръка,

това ли остава?

А сутрин напролет е толкова слънчево,

денят продължително пръска лъчи -

затоплящи, нежни, чертаещи пътища,

показващи кой в кои да върви.

Не си го представях живота така.

Не си го представях...

Навръщане с твърде натежали крака,

тъгата остава...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Bezzhichen (Безжичен)

Интересно.

2019-01-24T16:08:16+02:00
Katriona (Кети Рашева)

Интересен изказ и темата е хубава, много оригинално поднесена!

2019-01-24T16:06:01+02:00
Burns

Емоция и замисленост с хубав ритъм. Изразите ми харесаха.

2019-01-24T13:42:21+02:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0