exs_77 (Екатерина Спасова)
140 375
Jan 23, 2019, 3:11 PM

Нередактирано 

  Poetry » Phylosophy
426 1 3

Не си го представях живота така.

Не си го представях...

Със сбръчкано чело в унила ръка,

това ли остава?

 

А сутрин напролет е толкова слънчево, 

денят продължително пръска лъчи - 

затоплящи, нежни, чертаещи пътища,

показващи кой в кои да върви.

 

Не си го представях живота така.

Не си го представях...

Навръщане с твърде натежали крака,

тъгата остава...

© Екатерина Спасова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Интересно.
  • Интересен изказ и темата е хубава, много оригинално поднесена!
  • Емоция и замисленост с хубав ритъм. Изразите ми харесаха.
Random works
: ??:??