exs_77 (Екатерина Спасова)
1 141

23.01.2019 г., 15:11

Нередактирано

Поезия » Философска

808 1 3

Не си го представях живота така.

Не си го представях...

Със сбръчкано чело в унила ръка,

това ли остава?

А сутрин напролет е толкова слънчево,

денят продължително пръска лъчи -

затоплящи, нежни, чертаещи пътища,

показващи кой в кои да върви.

Не си го представях живота така.

Не си го представях...

Навръщане с твърде натежали крака,

тъгата остава...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Bezzhichen (Безжичен)

Интересно.

2019-01-24T16:08:16+02:00
Katriona (Кети Рашева)

Интересен изказ и темата е хубава, много оригинално поднесена!

2019-01-24T16:06:01+02:00
Burns

Емоция и замисленост с хубав ритъм. Изразите ми харесаха.

2019-01-24T13:42:21+02:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0