exs_77 (Екатерина Спасова)
1 141

23.01.2019 г., 15:11

Нередактирано

Поезия » Философска

804 1 3

Не си го представях живота така.

Не си го представях...

Със сбръчкано чело в унила ръка,

това ли остава?

А сутрин напролет е толкова слънчево,

денят продължително пръска лъчи -

затоплящи, нежни, чертаещи пътища,

показващи кой в кои да върви.

Не си го представях живота така.

Не си го представях...

Навръщане с твърде натежали крака,

тъгата остава...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Bezzhichen (Безжичен)

Интересно.

2019-01-24T16:08:16+02:00
Katriona (Кети Рашева)

Интересен изказ и темата е хубава, много оригинално поднесена!

2019-01-24T16:06:01+02:00
Burns

Емоция и замисленост с хубав ритъм. Изразите ми харесаха.

2019-01-24T13:42:21+02:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0