15 jul 2010, 21:00

Нероден

  Poesía » Otra
766 0 5

Родени са ръцете

да прегръщат.

Да носят мир.

А не вериги.

 

Родени устните

са да обичат.

Гробовно днес

мълчат. Зашити.

 

Волята родена е,

за да пребъде.

Сега... се дави.

Във кръвта си.

 

Хората родени са

на прах да станат.

Ще си отидат някои...

за нищо.

 

Не искам

да се раждам.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Знаеш ли,Саше,започнах да те чета и...просто нямам думи...Поезията ти е великолепна,но нещо ме притеснява...Какво си преживял,мило момче,че да предизвика в теб такива силни чувства...Мога ли да ти бъда полезна с нещо...бих се радвала ако имам силата да ти вдъхна ведрина...
  • Удоволствие си ти!!!
  • Страхотен стих, Александър!
    Разтърсват твоите прозрения!
    Благодаря!
  • Здравей Беглецо....изчезна и сега не искал да се ражда...вече си се родил....усмихни се и напред живота е пред теб...Поздрав Саше!!!
  • Сашо, радвам се, че се върна! С много тъжен стих обаче! Горе главата! Целият живот е пред теб (знам, че звучи банално, но е така)! Поздрав!!!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...