15 jul 2010, 21:00

Нероден

  Poesía » Otra
768 0 5

Родени са ръцете

да прегръщат.

Да носят мир.

А не вериги.

 

Родени устните

са да обичат.

Гробовно днес

мълчат. Зашити.

 

Волята родена е,

за да пребъде.

Сега... се дави.

Във кръвта си.

 

Хората родени са

на прах да станат.

Ще си отидат някои...

за нищо.

 

Не искам

да се раждам.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Знаеш ли,Саше,започнах да те чета и...просто нямам думи...Поезията ти е великолепна,но нещо ме притеснява...Какво си преживял,мило момче,че да предизвика в теб такива силни чувства...Мога ли да ти бъда полезна с нещо...бих се радвала ако имам силата да ти вдъхна ведрина...
  • Удоволствие си ти!!!
  • Страхотен стих, Александър!
    Разтърсват твоите прозрения!
    Благодаря!
  • Здравей Беглецо....изчезна и сега не искал да се ражда...вече си се родил....усмихни се и напред живота е пред теб...Поздрав Саше!!!
  • Сашо, радвам се, че се върна! С много тъжен стих обаче! Горе главата! Целият живот е пред теб (знам, че звучи банално, но е така)! Поздрав!!!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...