Не искам пак да сам сама,
сама, единствена в нощта,
да плача за теб самота
зародила се в тъмнина .
И ето пак сълзи -
чисти, искрени .
Напират ли, напират,
без да спират .
Защо така боли ме?
Защо не спират тез сълзи
от чисти, искрени очи,
ах, как боли ...
За щастие аз моля,
за любов се моля .
Здраве, обич аз желая
и не спирам да мечтая .
Няма те сега,
и утре няма да си тук,
ти несбъдната мечта,
уж в реалността .
© Радост Todos los derechos reservados