Несбъднато

25 oct 2012, 14:48

Poesía » Filosófica

443 0 0

Когато позволиш мечтата да се сбъдне,
съдби човешки колко можеш ти да промениш?!
Човещината да приемеш трудно ли е, или тръпне
да те събори твоето егоистично "виж!"

Да, "виж", но виж
как сутрин пеят гларуси и влакове,
как идва вятърът да каже: "Добър ден!"
Как искат, много искат чудни макове
да мислят и да чуват като теб и мен.

Но... колко може ти да видиш, колко?
А можеш ли да чуеш в трелите зова?
Да гледаш някакви си птици морски, влакове...
И да направиш песен от това?!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.