Несбъднато

25 окт. 2012 г., 14:48

Поэзия » Философская

416 0 0

Когато позволиш мечтата да се сбъдне,
съдби човешки колко можеш ти да промениш?!
Човещината да приемеш трудно ли е, или тръпне
да те събори твоето егоистично "виж!"

Да, "виж", но виж
как сутрин пеят гларуси и влакове,
как идва вятърът да каже: "Добър ден!"
Как искат, много искат чудни макове
да мислят и да чуват като теб и мен.

Но... колко може ти да видиш, колко?
А можеш ли да чуеш в трелите зова?
Да гледаш някакви си птици морски, влакове...
И да направиш песен от това?!

Несбъднато

Свързани произведения

Комментарии

Предложения