laramaylin (Нина Чилиянска)
1438 2580
8 ene 2011, 23:41

Несбъднато 

  Poesía » De amor
528 0 5

Дете... То можеше да бъде наше,

но ти не пожела да го родим.

Изглеждаше объркан и уплашен,

повтаряше, че сигурно грешим...

Живеем заедно - не сме семейство..

(Днес кой ли се вълнува от това?)

Зачатието е свещенодействие,

съдбовен миг, изгряваща звезда.

В съня си аз го виждам всяка вечер -

ту син красив,ту руса дъщеря -

едно желание човешко, вечно,

живот да дам, дете да ти даря.

Но ти не искаш. Няма да те моля

и няма да ти падам на колене.

Жестоко ми напомня твойта воля,

че късно е за тебе и за мене...

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Моя близка беше преди 6 години ситуация, подобна на тази в която е твоята лирическа. Уплашиха се тогава, и за двамата беше втори брак(без брак, това днес вече...),всеки от тях с по едно голямо дете, поело по своя си път...Днес , на 52 годишна възраст,си „чука главата“,разби се и физически , и психически и казва, че животът ѝ е загубил всякакъв смисъл...Прави са мъдреците, че всичко, което не дава плод, е грях...на първо място към живота и радостта.
    Поздрави!
  • Да, и на мен много ми хареса интерпретацията в последния коментар...Звучи ми много оптимистично...Благодаря за съпричастието!Бих променила текста ....но няма да отговаря на действителността.Писано е по конкретен повод и затова ми е особено скъпо...Точно така , за съжаление, късно е за НАС.
  • Мили Боже, ти си гении.Има ли някоя тема за която да не може6 да напи6е6 не6то?Нинче прочете ли изненадата за която те дьржах извесно време в напрежение.ДА СИ МИ ЖИВА И ЗДРАВА!
  • аз с Илко
  • !!!
Propuestas
: ??:??