8.01.2011 г., 23:41

Несбъднато

704 0 5

Дете... То можеше да бъде наше,

но ти не пожела да го родим.

Изглеждаше объркан и уплашен,

повтаряше, че сигурно грешим...

Живеем заедно - не сме семейство..

(Днес кой ли се вълнува от това?)

Зачатието е свещенодействие,

съдбовен миг, изгряваща звезда.

В съня си аз го виждам всяка вечер -

ту син красив,ту руса дъщеря -

едно желание човешко, вечно,

живот да дам, дете да ти даря.

Но ти не искаш. Няма да те моля

и няма да ти падам на колене.

Жестоко ми напомня твойта воля,

че късно е за тебе и за мене...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Моя близка беше преди 6 години ситуация, подобна на тази в която е твоята лирическа. Уплашиха се тогава, и за двамата беше втори брак(без брак, това днес вече...),всеки от тях с по едно голямо дете, поело по своя си път...Днес , на 52 годишна възраст,си „чука главата“,разби се и физически , и психически и казва, че животът ѝ е загубил всякакъв смисъл...Прави са мъдреците, че всичко, което не дава плод, е грях...на първо място към живота и радостта.
    Поздрави!
  • Да, и на мен много ми хареса интерпретацията в последния коментар...Звучи ми много оптимистично...Благодаря за съпричастието!Бих променила текста ....но няма да отговаря на действителността.Писано е по конкретен повод и затова ми е особено скъпо...Точно така , за съжаление, късно е за НАС.
  • Мили Боже, ти си гении.Има ли някоя тема за която да не може6 да напи6е6 не6то?Нинче прочете ли изненадата за която те дьржах извесно време в напрежение.ДА СИ МИ ЖИВА И ЗДРАВА!
  • аз с Илко
  • !!!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...