10 ene 2016, 22:18

Несбъдване

  Poesía
910 0 5

 


Есенна песен. 
Плаче пиано.
Изгрев и залез във сиво.
Тихо унесена
В своята песен -
Душа над реката мъглива.
Липси в акорди.
Спряло е времето.
Нямам сълзи за несбъдване.
Чакане - колко?
Връщам невзетото.
Само въздишка на тръгване.
Имам небе,
свито във шепите,
малко дъждовно понякога.
Плача ли? Не!
Чуваш ли шепота
на всяко несбъднато "някога"?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Някоя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....