10.01.2016 г., 22:18

Несбъдване

902 0 5

 


Есенна песен. 
Плаче пиано.
Изгрев и залез във сиво.
Тихо унесена
В своята песен -
Душа над реката мъглива.
Липси в акорди.
Спряло е времето.
Нямам сълзи за несбъдване.
Чакане - колко?
Връщам невзетото.
Само въздишка на тръгване.
Имам небе,
свито във шепите,
малко дъждовно понякога.
Плача ли? Не!
Чуваш ли шепота
на всяко несбъднато "някога"?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Някоя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...