24 feb 2013, 11:43

Нещичко за мен

  Poesía
806 0 1

         Нещичко за мен

 

 

Аз бях младеж, когато чаках

така смирен на твоята врата

за първа среща мартеница носех,

как стисках здраво свежите цветя.

 

Спомням си как с теб вървяхме

от срам безгласни, хванали ръце,

не смеех даже някак да те гушна,

през март дори навяват снегове.

 

Аз бях младеж без план, без опит,

но с усет за големите неща

през дългите години хванал в шепи

за тебе свято пазех любовта.

 

А днес, кажете, кой ще се похвали,

че любил е единствена жена,

но само аз не лутам се бездомен

и всяка вечер идвам у дома.

 

Ще кажете, това съдба е...

не вярвам в човешката съдба,

къде изпращаш моя дух и воля,

къде ги слагаш моите дела.

 

Аз бях моряк, войнишки дълг,

барета носех с кордели

и виждах как на дълъг път 

матросите тъй стават озверели.

 

Морето може да е мощ велика,

сравни го даже с исполин тъй як,

но що вълните мият тъй гальовно,

морето, казвам, нищо е без бряг.

 

И ако ти към този бряг си плавал 

за всеки метър водил си борба,

не ще ли се обидиш, ако кажа,

че всичко просто е съдба.

 

Сега съм мъж на средна възраст,

но не расте по скулите ми косъм бял

не вярваш ли, ще ти изпратя снимка

ще видиш мъжкия ми чар.

 

Аз тайната на тебе ще покажа,

навярно искаш да запазиш младостта,

тогава сутрин, обед, за вечеря

от елексира пий на любовта. 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Савар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...