Нещичко за мен

Аз бях младеж, когато чаках

така смирен на твоята врата

за първа среща мартеница носех,

как стисках здраво свежите цветя.

Спомням си как с теб вървяхме

от срам безгласни, хванали ръце,

не смеех даже някак да те гушна,

през март дори навяват снегове.

Аз бях младеж без план, без опит,

но с усет за големите неща

през дългите години хванал в шепи

за тебе свято пазех любовта.

А днес, кажете, кой ще се похвали,

че любил е единствена жена,

но само аз не лутам се бездомен

и всяка вечер идвам у дома.

Ще кажете, това съдба е...

не вярвам в човешката съдба,

къде изпращаш моя дух и воля,

къде ги слагаш моите дела.

Аз бях моряк, войнишки дълг,

барета носех с кордели

и виждах как на дълъг път 

матросите тъй стават озверели.

Морето може да е мощ велика,

сравни го даже с исполин тъй як,

но що вълните мият тъй гальовно,

морето, казвам, нищо е без бряг.

И ако ти към този бряг си плавал 

за всеки метър водил си борба,

не ще ли се обидиш, ако кажа,

че всичко просто е съдба.

Сега съм мъж на средна възраст,

но не расте по скулите ми косъм бял

не вярваш ли, ще ти изпратя снимка

ще видиш мъжкия ми чар.

Аз тайната на тебе ще покажа,

навярно искаш да запазиш младостта,

тогава сутрин, обед, за вечеря

от елексира пий на любовта.