7 ago 2013, 13:55

Нещо човешко

  Poesía » Otra
695 0 0

На този свят, дошла съм от неволна грешка,
навярно тъй ще си отида
и в духа на тази драма човешка
започнах рими да пиша.
Исках някому да разкажа,
нали казват, така ще олекне,
от плещи ми да падне товара,
че да може и за мен слънце да пекне.
Че тежко е всекиму, туй ми е ясно
и всеки сам си носи товара,
но не може ли нещо човешко,
думите ми от вас да изкарат.
Когато бездомник налудничаво заговори,
дали влака ще търси
или със сестра си ще спори,
недей така с упрек го поглежда,
а му дай хляб или старата си дрешка.
Аз знам, че в мене има тази сила,
когато видя мъка, глава да не извръщам
и просто си пожелавам
омразата да не ме поглъща.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Снежа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...