7 ago 2013, 13:55

Нещо човешко

  Poesía » Otra
693 0 0

На този свят, дошла съм от неволна грешка,
навярно тъй ще си отида
и в духа на тази драма човешка
започнах рими да пиша.
Исках някому да разкажа,
нали казват, така ще олекне,
от плещи ми да падне товара,
че да може и за мен слънце да пекне.
Че тежко е всекиму, туй ми е ясно
и всеки сам си носи товара,
но не може ли нещо човешко,
думите ми от вас да изкарат.
Когато бездомник налудничаво заговори,
дали влака ще търси
или със сестра си ще спори,
недей така с упрек го поглежда,
а му дай хляб или старата си дрешка.
Аз знам, че в мене има тази сила,
когато видя мъка, глава да не извръщам
и просто си пожелавам
омразата да не ме поглъща.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Снежа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...