На този свят, дошла съм от неволна грешка,
навярно тъй ще си отида
и в духа на тази драма човешка
започнах рими да пиша.
Исках някому да разкажа,
нали казват, така ще олекне,
от плещи ми да падне товара,
че да може и за мен слънце да пекне.
Че тежко е всекиму, туй ми е ясно
и всеки сам си носи товара,
но не може ли нещо човешко,
думите ми от вас да изкарат.
Когато бездомник налудничаво заговори,
дали влака ще търси
или със сестра си ще спори,
недей така с упрек го поглежда,
а му дай хляб или старата си дрешка.
Аз знам, че в мене има тази сила,
когато видя мъка, глава да не извръщам
и просто си пожелавам
омразата да не ме поглъща.