1 sept 2007, 20:19

Нещо да се случи

  Poesía
1K 0 7
  Когато чакаш нещо да се случи.
  Когато чакаш телефонен звън.
  И ти бучи от тишината в къщи,
  горчи и от мъртвилото навън.

  С един замах разсичаш тъмнината.
  Разтваряш я с ръце и я съшиваш пак.
  И виждаш как изглежда светлината
  и те е страх. И  в  теб  е  мрак.

  Започваш да крещиш от чувства.
  Защо ни мъчи любовта?!
  А някъде бездушната китара
  приглася тихо - "там-та ра".

  01.09.2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дилианна Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...