deiz (Дилианна Димитрова) deiz (Дилианна Димитрова)
1 44
1 sept 2007, 20:19

Нещо да се случи

  Poesía
1K 0 7
  Когато чакаш нещо да се случи.
  Когато чакаш телефонен звън.
  И ти бучи от тишината в къщи,
  горчи и от мъртвилото навън.

  С един замах разсичаш тъмнината.
  Разтваряш я с ръце и я съшиваш пак.
  И виждаш как изглежда светлината
  и те е страх. И  в  теб  е  мрак.

  Започваш да крещиш от чувства.
  Защо ни мъчи любовта?!
  А някъде бездушната китара
  приглася тихо - "там-та ра".

  01.09.2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дилианна Димитрова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0