1 sept 2007, 20:19

Нещо да се случи

  Poesía
1K 0 7
  Когато чакаш нещо да се случи.
  Когато чакаш телефонен звън.
  И ти бучи от тишината в къщи,
  горчи и от мъртвилото навън.

  С един замах разсичаш тъмнината.
  Разтваряш я с ръце и я съшиваш пак.
  И виждаш как изглежда светлината
  и те е страх. И  в  теб  е  мрак.

  Започваш да крещиш от чувства.
  Защо ни мъчи любовта?!
  А някъде бездушната китара
  приглася тихо - "там-та ра".

  01.09.2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дилианна Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...