1 sept 2007, 20:19

Нещо да се случи

  Poesía
1K 0 7
  Когато чакаш нещо да се случи.
  Когато чакаш телефонен звън.
  И ти бучи от тишината в къщи,
  горчи и от мъртвилото навън.

  С един замах разсичаш тъмнината.
  Разтваряш я с ръце и я съшиваш пак.
  И виждаш как изглежда светлината
  и те е страх. И  в  теб  е  мрак.

  Започваш да крещиш от чувства.
  Защо ни мъчи любовта?!
  А някъде бездушната китара
  приглася тихо - "там-та ра".

  01.09.2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дилианна Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...