deiz (Дилианна Димитрова) deiz (Дилианна Димитрова)
1 44
Sep 1, 2007, 8:19 PM

Нещо да се случи

  Poetry
1K 0 7
  Когато чакаш нещо да се случи.
  Когато чакаш телефонен звън.
  И ти бучи от тишината в къщи,
  горчи и от мъртвилото навън.

  С един замах разсичаш тъмнината.
  Разтваряш я с ръце и я съшиваш пак.
  И виждаш как изглежда светлината
  и те е страх. И  в  теб  е  мрак.

  Започваш да крещиш от чувства.
  Защо ни мъчи любовта?!
  А някъде бездушната китара
  приглася тихо - "там-та ра".

  01.09.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дилианна Димитрова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0