Когато чакаш нещо да се случи.
Когато чакаш телефонен звън.
И ти бучи от тишината в къщи,
горчи и от мъртвилото навън.
С един замах разсичаш тъмнината.
Разтваряш я с ръце и я съшиваш пак.
И виждаш как изглежда светлината
и те е страх. И в теб е мрак.
Започваш да крещиш от чувства.
Защо ни мъчи любовта?!
А някъде бездушната китара
приглася тихо - "там-та ра". ...