15 abr 2008, 7:24

Нещо мое

1.2K 0 1
Върни се ти, покрит със тъга,
мрачен и изцапан в кал и сълзи.

Приюти ме отново в твоята нежна ръка.

Върни се в моето кърваво сърце,
дори да е болно, ти го вземи, то нуждае се от тези сълзи.

Времето ми разпилей, с целувки го налей.

Аз те чакам с отворено сърце
и ще приема болката ти с усмивка на лице.
Аз търся те на лунна светлина
и откривам стъпките ти, ала на сутринта
навсякъде в плен са на студената мъгла.

Върни се, любов мечтана!
В трепет отчаян капките кръв стичат се по моите пръсти.
Позволи ми да намеря преди кръвта да се слее в нощната река...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Слава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...