Apr 15, 2008, 7:24 AM

Нещо мое

  Poetry » Love
1.2K 0 1
Върни се ти, покрит със тъга,
мрачен и изцапан в кал и сълзи.

Приюти ме отново в твоята нежна ръка.

Върни се в моето кърваво сърце,
дори да е болно, ти го вземи, то нуждае се от тези сълзи.

Времето ми разпилей, с целувки го налей.

Аз те чакам с отворено сърце
и ще приема болката ти с усмивка на лице.
Аз търся те на лунна светлина
и откривам стъпките ти, ала на сутринта
навсякъде в плен са на студената мъгла.

Върни се, любов мечтана!
В трепет отчаян капките кръв стичат се по моите пръсти.
Позволи ми да намеря преди кръвта да се слее в нощната река...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Слава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...