Нещо над мен
Когато заплачеш
светът в мен умира.
А жаждата се усилва.
Страхът ме накара
да пиша сега,
затова страшни
са моите думи.
И всичко, що върша
е някакъв порив
от нещо над мен,
от нещо, без име.
И кара ме то
да живея
и да не знам
добре ли умея
нещо да върша.
Страхът ме накара
да пиша сега...
Страх ме е
пак да се влюбя.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Велина Todos los derechos reservados
Благодаря сърчедечно, Славка!imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
