Нещо над мен
Когато заплачеш
светът в мен умира.
А жаждата се усилва.
Страхът ме накара
да пиша сега,
затова страшни
са моите думи.
И всичко, що върша
е някакъв порив
от нещо над мен,
от нещо, без име.
И кара ме то
да живея
и да не знам
добре ли умея
нещо да върша.
Страхът ме накара
да пиша сега...
Страх ме е
пак да се влюбя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Велина Все права защищены
Благодаря сърчедечно, Славка!askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
