9 jun 2008, 10:31

Нещо За България

  Poesía » Civil
1.3K 1 1

Сълзите си изплакахме за  нашите деца,
поробени от мръсната потеря.
Душите ни пронизаха в студа
и този кръвен данък ще го помня като вчера.

Завинаги вдълбени в страха,
че някой ден ще ни избият,
преобладаваше в нас гнева
и ореолът му бе като стихия.

И вечно отдалечени от реалността,
че има свят без мъка и страдание,

В оковите на турската паша
ще гори душата в мълчание.

В мълчание си учим и децата,
за да оцелеят в поробена държава.
Държава, отнела на народа красотата
и дала на убийците ни слава.

Българийо, не ще изгубим ний борбата
за народ, за вяра и за свобода.
Не ще изгубим ни земята, ни морето, ни полята
и турци ще накажем със смъртта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...