Нещо За България
1.3K
1
1
Сълзите си изплакахме за нашите деца,
поробени от мръсната потеря.
Душите ни пронизаха в студа
и този кръвен данък ще го помня като вчера.
Завинаги вдълбени в страха,
че някой ден ще ни избият,
преобладаваше в нас гнева
и ореолът му бе като стихия.
И вечно отдалечени от реалността,
че има свят без мъка и страдание,
ще гори душата в мълчание.
В мълчание си учим и децата,
за да оцелеят в поробена държава.
Държава, отнела на народа красотата
и дала на убийците ни слава.
Българийо, не ще изгубим ний борбата
за народ, за вяра и за свобода.
Не ще изгубим ни земята, ни морето, ни полята
и турци ще накажем със смъртта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефан Всички права запазени
