17 ago 2007, 19:01

Нещо, заради което да умра

  Poesía
809 0 12
Ако искаш да вземеш от мен
нещо, за което ще боли,
вземи очите!
Те са път към светлината,
ала ще свикна някак и без нея...

Ако искаш да вземеш от мен
нещо, за което ще боли,
вземи сърцето!
Ще живея някак без сърце,
чула съм, че не е невъзможно...

Ако искаш да вземеш от мен
нещо, за което ще боли,
вземи душата!
Много вземаха от нея, уж на заем,
никой не ми върна къс дори...
Ще я прежаля!

Ако искаш да вземеш от мен
нещо, заради което ще умра,
вземи стиха ми!
Още щом докоснеш листа,
аз ще падна мъртва!

С крясъка на птица ще излитне
душата, за да види светлината,
                сърцето да потърси,
за да се сберат във гроба във едно...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илияна Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Човек трябва да е пожелал да умре, за да разбере колко хубав е животът."
    Александър Дюма-баща ("Граф Монте Кристо"
  • Слагам длан на стиха ти.
    Искам... не... благодаря ти!
  • Усмихни се миличка!!!
  • Благодаря на всички Ви!
  • Прегръщам те и аз и ти оставям един любим стих на Дамян Дамянов!!!
    Когато си на дъното на пъкъла
    Когато си най тъжен и злочест
    От парещите въглени на мъката
    Си направи сам стълба и излез
    Светът когато мръкне пред очите ти
    И притъмнява в тези две очи
    Сам слънце си създай и от лъчите
    Създай си стълба и по нея се качи
    Когато от безпътица премазан си
    И си зазидан в четири стени
    От всички свои пътища премазани
    Нов път си направи и сам тръгни
    Трънлив и зъл е на живота ребуса
    На кръст разпъва нашите души
    Загубил всичко, не загубвай себе си
    Единствено така ще го решиш.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...