17 may 2018, 0:40

Несигурно 

  Poesía
279 3 5

Как радостта отлита мимолетна...

Успехите  нетрайни се оказват...

Подобно мълнии в небета летни

любовите ни шеметно залязват.

 

Приятелите - пристан и утеха -

понякога внезапно ни предават,

а верността е отесняла дреха...

честта потегля заедно със славата.

 

И често  истината се смалява.

Достойнството съвсем, съвсем го няма.

Виж, обещанията... те са плява...

Надеждата граничи със измама.

 

Несигурно си влачиме хомота

до края чак, до сетната черта.

Единственото сигурно - животът

и неговата двойница - смъртта.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Аз не ги считам за истини... мисля, че на всеки и животът и погледът към него са различни и се радвам, че не мисля така, иначе животът просто е тъжно съществуване... а не сме на земята за такова.
  • Когато огънят заобича водата е сигурно, че животът е надживял вечността!
    Прекрасен стих!
  • Натежаха ми твоите истини, но си личи, че са преминали през сърцето ти, Нина. Поздравления!
  • Навярно си изстрадала тези истини!
  • Мъдри разсъждения споделяш, Нина. Особено ме впечатли финалът.
    Поздрав!
Propuestas
: ??:??