Несигурно

Поэзия

455 3 5

Как радостта отлита мимолетна...

Успехите нетрайни се оказват...

Подобно мълнии в небета летни

любовите ни шеметно залязват.

Приятелите - пристан и утеха -

понякога внезапно ни предават,

а верността е отесняла дреха...

честта потегля заедно със славата.

И често истината се смалява.

Достойнството съвсем, съвсем го няма.

Виж, обещанията... те са плява...

Надеждата граничи със измама.

Несигурно си влачиме хомота

до края чак, до сетната черта.

Единственото сигурно - животът

и неговата двойница - смъртта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ЛюсиЦ (Люси Петкова)

Аз не ги считам за истини... мисля, че на всеки и животът и погледът към него са различни и се радвам, че не мисля така, иначе животът просто е тъжно съществуване... а не сме на земята за такова.

2018-05-17T21:53:45+03:00
RainaVakova

Когато огънят заобича водата е сигурно, че животът е надживял вечността!
Прекрасен стих!

2018-05-17T14:18:00+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Натежаха ми твоите истини, но си личи, че са преминали през сърцето ти, Нина. Поздравления!

2018-05-17T13:32:43+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Навярно си изстрадала тези истини!

2018-05-17T09:21:05+03:00
voda (Елица Ангелова)

Мъдри разсъждения споделяш, Нина. Особено ме впечатли финалът.
Поздрав!

2018-05-17T06:35:48+03:00