30 ago 2011, 16:41

Неслучените мигове 

  Poesía » Otra
581 0 6

Неслучените мигове какво са...

Не са ли те нецъфнали цветя...

Нестъпвайки по въглените боси,

не сбъдваме пожара на страстта...

 

Нетръгвайки, е повече от ясно,

къде и как ще свърши този път...

Незадавайки си трудните въпроси,

отговори как ще се родят...

 

И сигурно би било много лесно

по пътя ни да няма кръстопът,

но пък дали ще бъде интересно

и как, очакващи, очите ще горят.

 

Ако на всяка искаща минута,

не ú дадем крила за да лети,

остава болна, легнала ни в скута,

за себе си напомня и тежи...

 

 А ти готов ли си да бъдеш зрител,

удобно седнал в своето кресло

и с времето, най-ценната валута,

да плащаш за живота зад стъкло...

© Валентина Лозова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Жанет
    Веска
    Ваня
    Данче
    Хрис
    Радосвета,
    благодаря! Хубав и успешен ден!
  • Не бива да ги оставяме неслучени... трябва да ги сбъднем и да им се насладим
    Поздрави!
  • Ако на всяка искаща минута,
    не ú дадем крила за да лети,
    остава болна, легнала ни в скута,
    за себе си напомня и тежи...

    Колко горчива истина ... Хареса ми творбата, замисли ме и натъжи.
    Поздрав, Валя!
  • Да! Поздрави!
  • Присъединявам се към Жанет и Веска.Браво!
  • Много силно!
    Поздрав!
Propuestas
: ??:??