Ооо! И ти си бил значи

от онези, пречупваните!

А така ми се искаше

между нас - нещо бяло,

нещо девствено, нещо лудо,

като размразен ручей -

ей това се страхувах,

да не вземе да стане!

Изпод толкова наръчи

на велики "Обичам те"

и надежди-заблуди,

и мечти, не възкръсваха

изпод тонове въглища

до едно непропуснатите

грешни мои  решения,

преповтаряни чак до втръсване.

Беше просто прекрасно -

като цъфнала клонка,

който някой изпуснал

във дълбоката пряспа!

Не, ти представяш ли се

в себе си да те бях влюбила?

Впрочем... май не е късно

да опитам. Но ми е страшно.