30 янв. 2012 г., 07:54

Неслучено

565 0 0

Ооо! И ти си бил значи

от онези, пречупваните!

А така ми се искаше

между нас - нещо бяло,

 

нещо девствено, нещо лудо,

като размразен ручей -

ей това се страхувах,

да не вземе да стане!

 

Изпод толкова наръчи

на велики "Обичам те"

и надежди-заблуди,

и мечти, не възкръсваха

 

изпод тонове въглища

до едно непропуснатите

грешни мои  решения,

преповтаряни чак до втръсване.

 

Беше просто прекрасно -

като цъфнала клонка,

който някой изпуснал

във дълбоката пряспа!

 

Не, ти представяш ли се

в себе си да те бях влюбила?

Впрочем... май не е късно

да опитам. Но ми е страшно.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...