Несподелена се оказа моята любов.
Несбъдната остана моята мечта.
Да те пегърна,да те целуна.
Да те обичам до болка, до полуда.
Със леден нож сърцето ми прониза.
И цялата надежда отлетя.
Опитах се, видя любима, а можех да ти подаря света!
Не пожела душата ми да видиш, сама желаеш да си ти.
А можеше да бъде диво,лудо.
Желаех да ти подаря звезди.
© Константин Константинов Todos los derechos reservados