24 nov 2004, 22:28

Несподелена любов

  Poesía
15.7K 1 21
Несподелена любов

Когато силно страдаш,
Болката е твоята любима,
Искаш да не се предаваш,
но тя е някак си непоносима!

Изпитваш празнота,
Сякаш, че нещо го няма,
В сърцето тежи самота,
Няма я любовта ти голяма!

Не искаш да капят сълзи,
Не искаш пак да те боли,
Но вятърът безмилостно бучи
И кървав дъжд навън вали!

Гърми, трещи и няма светлина,
Само блясък от сълзи има в твоите очи,
До края всичко ще е тъмнина
И ужасна болка ще горчи!

Недей да страдаш, не плачи,
Както всички знаят,
Несподелената любов боли!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Черната Далия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...