Nov 24, 2004, 10:28 PM

Несподелена любов

  Poetry
15.7K 1 21
Несподелена любов

Когато силно страдаш,
Болката е твоята любима,
Искаш да не се предаваш,
но тя е някак си непоносима!

Изпитваш празнота,
Сякаш, че нещо го няма,
В сърцето тежи самота,
Няма я любовта ти голяма!

Не искаш да капят сълзи,
Не искаш пак да те боли,
Но вятърът безмилостно бучи
И кървав дъжд навън вали!

Гърми, трещи и няма светлина,
Само блясък от сълзи има в твоите очи,
До края всичко ще е тъмнина
И ужасна болка ще горчи!

Недей да страдаш, не плачи,
Както всички знаят,
Несподелената любов боли!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Черната Далия All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...