Nov 24, 2004, 10:28 PM

Несподелена любов

  Poetry
15.7K 1 21
Несподелена любов

Когато силно страдаш,
Болката е твоята любима,
Искаш да не се предаваш,
но тя е някак си непоносима!

Изпитваш празнота,
Сякаш, че нещо го няма,
В сърцето тежи самота,
Няма я любовта ти голяма!

Не искаш да капят сълзи,
Не искаш пак да те боли,
Но вятърът безмилостно бучи
И кървав дъжд навън вали!

Гърми, трещи и няма светлина,
Само блясък от сълзи има в твоите очи,
До края всичко ще е тъмнина
И ужасна болка ще горчи!

Недей да страдаш, не плачи,
Както всички знаят,
Несподелената любов боли!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Черната Далия All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...