Nov 24, 2004, 10:28 PM

Несподелена любов

  Poetry
15.7K 1 21
Несподелена любов

Когато силно страдаш,
Болката е твоята любима,
Искаш да не се предаваш,
но тя е някак си непоносима!

Изпитваш празнота,
Сякаш, че нещо го няма,
В сърцето тежи самота,
Няма я любовта ти голяма!

Не искаш да капят сълзи,
Не искаш пак да те боли,
Но вятърът безмилостно бучи
И кървав дъжд навън вали!

Гърми, трещи и няма светлина,
Само блясък от сълзи има в твоите очи,
До края всичко ще е тъмнина
И ужасна болка ще горчи!

Недей да страдаш, не плачи,
Както всички знаят,
Несподелената любов боли!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Черната Далия All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...