27 feb 2007, 5:03

НЕСПОДЕЛЕНА ЛЮБОВ 

  Poesía
1603 0 12

И ням е бог към моята молитва,
надежда всякаква напусна ми сърцето,
отчаяна съвестта ми се запитва
и сляпа търси те в небитието.

Ела, о, образ скъп на моето сърце,
ела, недей се губи в този тъмен мрак,
ела, о, толкоз провинило се момче,
поне за миг да видя образа ти скъп.

Не чуваш, забравил си ме, значи, вече,
не спомняш си коя съм аз,
и сякаш някой образ от далече
очите ти ме грабват в захлас.

... Измина тихо този тъжен ден,
отпуснат мрачен и безкраен,
затворя ли очи, заставаш ти пред мен,
но някак си далечен и незнаен...

© Маргарита Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??