НЕСПОДЕЛЕНА ЛЮБОВ
И ням е бог към моята молитва,
надежда всякаква напусна ми сърцето,
отчаяна съвестта ми се запитва
и сляпа търси те в небитието.
Ела, о, образ скъп на моето сърце,
ела, недей се губи в този тъмен мрак,
ела, о, толкоз провинило се момче,
поне за миг да видя образа ти скъп.
Не чуваш, забравил си ме, значи, вече,
не спомняш си коя съм аз,
и сякаш някой образ от далече
очите ти ме грабват в захлас.
... Измина тихо този тъжен ден,
отпуснат мрачен и безкраен,
затворя ли очи, заставаш ти пред мен,
но някак си далечен и незнаен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Георгиева Всички права запазени
